ЗА ВОЛГАТА НА ЕДИН ПЕТЪР
Волгата беше мерцедесът на соца. Излишно огромен, разхитително лаком и необосновано красив за ония разбирания автомобил, с който се превозваха само по-едрите другари. Разбира се, имаше и обикновени другари, сдобили се с Волга. Обичайно не им отиваше, но се разпищолваха и засилваха съветския лукс с облицоване на седалки и кори с парчета жълта булана - нещо като китеник, ама изкуствен. Отгоре поставяха мечки с клатещи се глави, понеже по онова време кръстчетата под огледалото бяха все още рисков аксесоар. Социалистическият реализъм позволяваше евентуално по някоя дискретна икона, залепена със секундно лепило (на не много видимо място), колкото да пази от катастрофа.
Река Волга пък е толкова дълга, че едва ли ще стигне живота на един човек да я разбере. За името й се водят спорове - според едни означава “светла”, според други “влага”, но едно е ясно - река Волга е свързвала далечни места в ония векове, когато стоки и хора са се придвижвали най-бързо по вода. По тази река са се водили търговски обмени между Изток и Запад - първите са изнасяли тъкани и метали, вторите - роби и кожи. Така да се каже - бартер, който е развивал цели цивилизации.
И тук идва Петър и моят разказ вече нито ще е исторически вълнуващ, нито романтично носталгичен. Петър няма Волга. Петър не живее на Волга. Петър иска да е Волгин и става Волгин. Толкова силно става Волгин, че дори името му Петър изчезва. Това е малко тъжно. Все пак родителите му са го създали и отгледали с желание да носи името си. Затова аз, от уважение към тях, вече ще го наричам Петър.
Днес чух уводните думи на Петър, по националното радио. В типичния си жлъчен стил няколко минути Петър говори за това как хората у нас в момента се делят на две. От едната страна бил “елитът”, в които влизат, цитирам - “жълтопаветници”, “умнокрасивитет с европейски ценности”, “грантаджии”, “богаташи, които искат да влезем в Шенген, за да ходят до Шанзелизе”. От другата страна били (пак цитирам) - “нормалните хора”, които имали пенсия 700 лв и като тя стане 350 евро пак няма да могат да си купуват нищо, за разлика от ония от “елита”, дето получавали хиляди левове заплата. И изобщо, завърши драматично Петър, сега трябвало да се сетим за Смирненски и да кажем “Два свята - единият е излишен.”
Разбрах го Петър. Идеята му е, че има излишен свят и там сме ние с вас. А той, като един истински “принц на просяците”, повежда “нормалните хора” да ни изтрият от картинката.
Сега искам да се обърна към ръководството на Националното Радио и да попитам само две неща. Не, няма да питам дали е нормално водещ по обществена медия да призовава към разделяне на обществото ни, да сее омраза и противопоставяне, да развива условия за класови сблъсъци. Щом му дават достъп до ефира, значи го намират за нормално. Други са ми въпросите.
- Вярно ли е, че хонорарите на г-н Петър Петров Георгиев го отвеждат на едно от челните места по месечно възнаграждение в националната медия?
- Ако отговорът на първия въпрос е положителен, това означава, че г-н Георгиев получава известно количество хиляди левове. Затова моят втори въпрос е какви мерки ще предприеме Националното Радио, за да опази този представител на “елита”, когато започне класовата битка между “двата свята”?
Надявам се моите въпроси да НЕ получат отговори от ръководството на Националното Радио, защото се опасявам, че няма да ми харесат.
На финала - нещо лично:
Не искам да съм на мястото на микрофона на Петър. Тази слюнка разяжда.
Коментари