ОРГАНИЗИРАНАТА ПОСРЕДСТВЕНОСТ

Този текст не е за създателите на филма “Ботев”. Той е за много по-голяма и опасна група от обикновеници. 

Посредственост означава обикновеност, незначителност. В нея няма нищо лошо, нито страшно. В изкуството винаги е имало и винаги ще има посредственост и така трябва да бъде. Тя е онзи спокоен, сигурен пристан, на който един уличен художник може съвсем прилежно да изрисува портрет на спряло се при него момиче. Този портрет е дело на специални умения, дългогодишен труд и натрупано познание, защото рисуването не е присъщо занятие за всеки човек. Момичето ще плесне с ръце като се види, ще възнагради художника и ще отнесе портрета със себе си, в своя живот. Сигурно ще го сложи на стената в хола, ще го показва на роднините. Този портрет, нарисуван от уличен художник, ще получи своето заслужено признание - камерно, лично. И това, че този портрет е обикновен и съвсем незначителен, не го обезценява. Въпреки това нищо, абсолютно нищо не може да го превърне в шедьовър. Нито пък момичето в Мона Лиза. 

Посредствеността, обаче, може да стане опасна за изкуството. 

Да си представим, че бащата на момичето, изрисувано на онзи портрет, се окаже големец. Той закача портрета на публично място и подканва всички да признаят дарбата на уличния художник. Те, естествено, го следват, няма как. Скоро този, скромен досега творец, се превръща в пример. 

Понеже никога не е получавала слава, посредствеността бързо  може да натрупа свръх-самочувствие и да си внуши, че създава шедьоври. Тази обикновеност дори е в състояние да си повярва толкова силно, че да стане арогантна, войнствена. Скоро ще налага своите правила, ще разпорежда своите критерии в изкуството и постепенно ще се превърне в доминираща, в господар. 

Нека си кажем истината. Посредствеността се опитва да царува в българското изкуство съвсем не от вчера. Тези, които са дали пари на филма за Ботев, и тези, които са го одобрили за излъчване в прайм-тайм на националната телевизия, са част от властващата посредственост в България. Към тях трябва да добавим и тези, които са му дали публична държавническа похвала и благословия - в лицето лично на президента, например. 

В посредствеността няма нищо лошо, нито страшно, само докато толкова не си повярва, че да се превърне в господстваща. Тогава тя започва да раздава, одобрява, поощрява, но най-вече да се възпроизвежда. За да си ръкопляска. 

Но дори и тогава онова момиче няма да стане Мона Лиза. 

Дори и баща й да е, например, президент. 

* Мона Лиза в публикацията ми е сътворена за няколко секунди от един от нашумелите сайтове за изкуствен интелект.