Гнууз.

Не успях да завинтя пантите с гумената ножица. Виждах вълната, която идваше покрай небостъргачите с изплезен език. Знаех, че идва края, но затегнах колата с розови тиранти-ту-ри-ти-ри-ти-ри-ту-ти-ри-ти-ри-ту-ти- Snooze..........................в стъпките влезе голямо кръгло квадратче, завъртя триъгълника в основата, която изхвърча, падна в локвичка червено и започна да шумти-ту-ри-ту-ти-ти-ри- ти-ри-ту-ти-ри-ти-ри-ту-ти-ри--ти-ри-ту-тиSnooze .................................поднесена в три филийни фунии с нарязани доматени шунки, заляти с врящ, бълбукащ сладолед от мента-ри-ту-ти-ти-ри-ти-ри-ту-ти-ри-ти-ри-ту-ти-ри-ОК!-ОК!-ОК!
Добре де!
Аз го държа в джоба си, водя го с мен навсякъде, почиствам му екранчето, зареждам го, чеша го по копчетата, давам му номерата на всичките си познати, гледам го в очите, казвам му всичките си тайни, давам му снимките си, говоря му на ушенце...
А той е безсърдечен неблагодарник.
Ще го сменя. Още днес.
Нека му.



.