Сексът и гладът.

Вечер. Гара. Вървя в сенките между две улични лампи. Вадя цигара, прищраквам със запалката. Някак си ми е спокойно. Разнежена птичка чурулика вечерно, мръсна котка гони ароматното дупе на друга мръсна котка. Хубавина.
- Бате, да искаш да ебеш?
Тя е с раздърпана коса в опит за прическа, бюстие с преливащи отгоре и отстрани телесни дадености. Носи дънки за пет лева, но й стоят като за два. Обувките са на токчета. Приличат на олющена кора на старо дърво.
- Ефтино ша давам, бате.
Всяка друга вечер просто бих продължил с погнусата, която ми е създала. Но този път се спрях.
- Не ща бе, мерси. Правих секс вече.
Извинявам й се. Джентълмен.
- Еми... Дай една цигара поне.
Олекна ли й или така ми се стори? Отварям кутията, вадя напред една цигара (за да не бърника вътре с тия пръсти) и я черпя. Почти любезно. Ноктите й са в цвят. Сигурно е бил разпознаваем, но преди дни.
- Огънче?
Абе дама си е. Няма как. Щраквам пред очите й, а окото на цигарата осветява самотната ни двойка. Ние и двойка. Ужас.
- И кво? Не върви ли?
Любопитно ми стана, наистина. Тя не ме поглежда. Явно така е обучена – никога не гледай клиента в очите. Може да го ядосаш.
- Ми, бате... Не варви.
Дърпа от цигарата. И сякаш почуствала се важна, мъдра, неизползвана... добави онази дълбокомислена реплика, която помня от онази вечер до днес.
- На хората не му са ебе. Инхлация.


.