ЛЮБOFF
Безмълвните мощи
на влюбени нощи
разтапят се бавно в деня.
Не бяхме ли още
на пламъка гости
когато мечтаехме за сутринта?
Здравейте, мисли мои, скитници.
Да сте виждали Тя?
Утро.
Сънят свършва тогава.
--------
От тънки сухи листа сплитам плитко гнездо.
Вятърът духна и ти го последва.
Защо?
Ако литнеш си птица.
Ако паднеш – листо.
Вече знам.
От тънки сухи листа не се сплита гнездо.
----------
Да те обичам не е просто призвание
Родих се и дишам.
А ти си ми наказание.
Коментари
в момент на болка това е най-лесно, може би ;)
тези стихове са старички, да - хубавото е, че болката изчезва, а остават те, стиховете... ей затова си струва човек да пише
Все още дишащи мощи
на разлюбени нощи
берат душа в деня.
Пламакът изгори ни още преди да замечтаем за сутринта.
Сбогом мисли мои - оправдани -
знам, че не сте виждали Той.
Сън.
Утрото ще го прогони.
Гнездо разплитам - започнато, но недовършено.
Нямам нужда от твоята помощ - вятарът, който остави след себе си ще ми помогне.
Без въпроси останах...
Птица щях да те нарека, ако имаше криле.
И листо не си - не стъпваш по земята.
Не знам какво си, но знам, че гнездо няма да сплитам наново.
Да те обичам - приемах го за призвание.
Родих се дишайки, за да го търся - него, своето призвание, без да знам, че ще платя с теб като наказание.