псевдопозитивен

„Спокойно, предстои следващо ниво.” Това слушам от малък.
Тогава бях Азсъмбългарче и Пионерче. Имах червена връзка, а чичковци с кореми ми обясняваха, че сме били в Социализъм и това е страхотно, но всъщност било само временно. Идеята била някак си да го избутаме до Комунизъм, което било като Социализма, но безплатно за всички, а не само за тях.
После стана нещо и Комунизмът се отложи. Вместо това влязохме в т.нар Преход. Тоест пак зачаках следващо ниво. Никой не знаеше какво има там, но важното беше да се разкараме от настоящото ниво. Това, че олиото се купуваше наливно и срещу купони, беше само временно. По едно време се оказа, че сме качили нивото до Капитализъм. Докато осъзная какво всъщност е това и да разбера дали ми харесва, се оказа, че идвало следващо ниво. Май не било нагоре, ами назад или настрани. Казват му Криза.
Сега пак говорят, че е временно. Така де, споко. Предстояло следващо ниво.
Щяло да бъде по-хубаво, казват. А аз смятам тоя път да съм хитър. Ще се усмихвам и ще се правя, че им вярвам. Ще съм псевдопозитивен.
За финал ще ви подаря една притча. Един баща умрял и завещал на сина си само един долап с две шкафчета и бележка – „Сине, като си най-зле - отвори левия шкаф. Като си най-добре – отвори десния.” Минали години, настъпили тежки времена. Чума ударила добитъка, огън изгорил фермата. Синът бил много зле и се сетил за бащиния съвет. Отворил левия шкаф. А вътре имало само една бележка, на която пишело:
„Спокойно, това ще отмине.”
Минало време. Синът се оправил. Купил нови животни, построил нова ферма, забогатял. Бил много добре. И отворил десния шкаф.
А вътре – пак само една бележка: „Спокойно, и това ще отмине”.