Ave, Big Brother!

II век пр. Хр.
Римски гражданин облича чиста туника и отива на театър. Римски театър. На живо.
В следващите няколко часа, сред звуци на счупени кости и падащи в прахта черва, римският гражданин е истински щастлив.
Тези, които се бият долу, нямат нищо общо с него. Те са различни. Купени, платени, борещи се за място в обществото, за дом, за бъдеще, за пари.
Вопъл, хрип, аплодисменти. Жестоко? Може би.
Но римският гражданин няма нищо общо с това.
Неговата единствена агресия е да обърне палеца надолу.
Защото е горе. А те са долу.

P.S. Всяка вечер. От осем.