Нека нощ, деца

Всичко започва с крясък светлина в окото. Порция осъзнато вдишване. Секунда поемане на живот. Вдясно е това. Вляво е друго. Таванът е просто обърната стена.
Я, има и друго око. Светът е триизмерно познат.
Отврат. Вече съм буден.
Имам чувството, че нещо ме е напуснало. Нещо малко, къдраво нелепо, което е използвало тялото ми за през нощта. Ще мине цял ден докато му позволя отново да се всели в мен и да блудства с мислите ми.
Ей, дребния!
Липсваш ми.






.