Революция на разума.

Не обичам тълпите. Дразни ме шумната им безличност. Властта, обаче, обича тълпите – контролираният гняв отпуска напрежението, а и дава необходимите предпоставки за извършване на нужните смени на марионетките.

Тези дни властта наистина настръхна. Защото по площадите няма тълпи. Има мислещи хора. И това изненада кукловодите.

Тези хора не крещят, че са гладни... защото  всъщност не са гладни.  Те успяват някак си да постигат собственото си благо в една държава, която ги третира като маловажен процент гласоподователи. Тези хора не смятат, че най-важното е да им свалят цените на тока – те са сред малцината, които си го плащат навреме, каквото им да коства това. Тези хора не крещят да им вдигат заплатите, защото знаят, че това не е автоматично решение, а зависи от множество промени в икономиката. Тези хора не са водени от реваншизъм и не искат да качат на власт определена партия. Нещо повече, тези хора не искат и да влизат в политиката, защото си имат професии, в които се чувстват адекватни. Тези хора имат нещо, което ги отличава от тълпите, които стават за послушна еднократна употреба. Тези хора имат разум.

За пръв път от началото на прехода, властта е истински уплашена. Защото се задава Революция на разума. Революция, която ще говори ясно, директно, възпитано и твърдо. Революция, която трябва да доведе не до смяна, а до промяна. Сега.





.