КАЙМА

 

Като дете не съм учил за жертвите на комунизма. Напротив, учеха ме, че комунизмът е бил жертва – мачкан, бит, убиван. Сричал съм безмерно пъти „тихо мъртвия казал – не, комунист“.

Днес децата чуват за жертвите на комунизма - евентуално на този ден, когато заговорим за Народния Съд и избитите без присъда представители на крехкия български елит. Дали това е достатъчно, за да научим децата си да не повтарят грешките на своите предци?

Фашизмът и комунизмът винаги са били врагове, просто защото са конкуренти. По същество те отричат по еднакво кървав начин правото на хората да бъдат различни – по етнос, произход, образование, капацитет и личностно развитие. И двете идеологии искат да превърнат хората в гъста, еднаква пихтия. Правят го по единствения възможен начин – смилане.

Когато един народ се превърне в кайма, вече е късно да търсиш лидери, които да следваш. Късно е да сочиш примери, да редиш смисъл или вяра. Каймата е равнодушна, безмозъчна смес, която можеш да мачкаш и оформяш както си поискаш.

Аз съм бил в тази кайма. Сигурно част от вас също. Затова никога няма да позволя моето дете да е част от нея.