Злото е мъртво. Да живее злото.
Днес беше понеделник. Хиляди американци излязоха спонтанно да пеят химн, курсът на долара тръгна нагоре, а навъсеният петрол падна от радост с почти долар.
В понеделник светът полудя от щастие. Обама уби Осама.
В нашата приказка на отплатата добрият премахна лошия и сега следва познатото „всички яли, пили и живяли сто години”...
Добре, мъртъв е. Възпитаният християнин има заучена реплика, когато някой умре. Нека я кажем заедно. Погледни снимката вляво и повтаряй с мен:
Б о г д а г о п р о с т и.
Не е лесно, знам. В съзнанието ти почти неусетно препускат въпроси. Кой Бог да му прости? Защо да му прощава? Защо точно моят Бог да му прощава?
Ок, няма смисъл. Нека опитаме друго. Погледни пак снимката и се опитай да си представиш този човек без брада. А сега без чалма. А сега с няколко десетки години по-млад. А сега си го представи като дете, което ти се усмихва от снимката. Дете, което е умряло днес, в понеделник. Би ли поискал прошка за него сега?
Да, по-лесно е. Защото някак си усещаш, че въпреки всичко, което е направил, той е същото, което си и ти. Човек.
Защото злото не тече в кръвта ни по рождение. Вливаме си го венозно впоследствие. Злото е наркотикът, който ни помага да се чувстваме добри като ни показва кои са лошите. Злото е удоволствието, което получаваме, когато наказваме другите заради различията им.
Злото е правото ни да се мислим различни.
.
Коментари
Това е човек борил се за своите убеждения, религия и право на свобода за него и неговия народ.
С какво той е по-лош от управниците и военнокомандващите в САЩ?
Дали някой е лош или не е въпрос само и единствено на гледна точка.
За мен той е лош защото аз съм от другата вяра, но ако бях мюсюлманин щеше да ми е неприятен факта, че е мъртъв.
А колкото до "лошите" и "добрите" - не случайно са в кавички в по-горния пост.
Нещата не опират до вяра, нито до това, дали едните са по-добри от другите - не, не са. Става въпрос за липсата на състрадание. В чисто човешки план. Защото всички сме едно. И когато един го боли, ще ни заболи всички.
Нека душата му намери покоя, който не успя приживе.
А за злото не съм сигурен, че го нямаме по рождение. Зависи от възпитанието и развитието, естествено, но характерът имам чувството, че е по-силен от възпитанието.
Действително, детето му биеш един шамар, то идва да го целунеш там, дето го боли и те прегръща, и плаче. Но децата също тъй могат да са ужасно жестоки - в детската градина, ако има различно дете, другите го изяждат.