amour

Наистина е Градът на любовта. На първата, последната, платената, невинната, плътската, неверната, забранената, споделената. Любовта като пищно разпиляване на чувства и усещания.
Там излишеството е превърнато в необходимост, а сетивата преяждат. Миналото ти се поднася уж невинно - като небрежно метнатото внимателно подбрано дамско шалче. Онази кула е висока 80 етажа, но е там просто заради едно изложение и всъщност местните не я обичат особено.
Навън детайлите крещят. Красавици вулгарно възсядат мотопеди. Дефилират депилирани мъже. Модата е достъпна – можеш да я настъпиш на тротоара.
От кога си там? Три дни? Да, време е.
Париж е любовница – напуска се рано, тихо и бързо. Приготви се преди да се е събудило метрото, събери себе си и каквото си успял да спасиш от невинността си и тръгвай. Не пий вода. По небцето ти още лази спомена за онези охлюви, по бургундски. Устните ти ухаят. Целувал си вино.
Готов ли си вече? Изнеси се по чорапи, на пръсти. Нека спи.
Париж е любовница. Когато и да се върнеш - ще ти се зарадва.
Но не бъди нахален. Не очаквай да те помни.








илюстрация - Ана Младенова