БАНИЦА БЛУС
- Хайде, момиче. Ела да си побъбрим. - каза Бен на китарата и я сложи в скута си. Винаги й говореше така. Наслаждаваше се на заоблените форми и плътните вибрации, идващи от недрата й. Обгръщаше я с голямата си ръка, притискаше я плътно към наедрелия си корем, а после навеждаше глава към нея. Загрубялата кожа на дебелите му пръсти започваше да пълзи по гръбнака й, а твърдите нокти си играеха с изпънатите й струни. Китарата стенеше в топлите му длани, потрепваше при всеки удар на палките по опънатата кожа на барабаните отзад. Пускаше я да си отдъхне за миг, колкото да прилепи дъха си до микрофона, за да му прошепне припева с гърления си глас. После засмукваше малката хармоника, която караше плътните му устни да изтръпват, а ниският тембър на бас китарата отляво на малката сцена изпадаше в тътнещ транс. Публиката в малкия бар поглъщаше “Hoochie Coochie Man” и съдържанието на чашите си, поклащайки се плавно, но Бен сякаш не виждаше това. Беше насаме с китарата пред всички. Забиваше с
