Мисията "МИСИЯ" /за сп. Мениджър, октомври 2016




Моето поколение имаше странния късмет да отрасне сред лозунги. Преследваха ни на всяка крачка – на ъгъла, в училище, в киното, сладкарницата. Толкова бяхме свикнали с тях, че дори не им обръщахме внимание. И сигурно затова осъзнахме безумието им чак когато се наложи да ги сваляме от стените.
„Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма!“ – твърдеше металната табела в консервен завод. Силно, няма спор. С всяка поставена капачка работещият на поточната линия насиняваше окото на гадния капитализъм, който пък умираше от глад, защото не знаеше какво е зимнина. „Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу агресорите!“ крещеше друга табела от стената на птицеферма. При това доста години преди да измислят Angry Birds. Не бяха подминати дори и кебапчийниците. „Всяко кебапче - куршум в сражението срещу световния империализъм!“. Наистина мотивиращо послание. Сигурен съм, че лелката, която мачкаше каймата между пухкавите си длани някъде дълбоко в себе си беше Щирлиц. Още по-внушителни бяха посланията в болниците - „Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!“. Нелепа грешка, но всъщност толкова вярна. За съжаление.
В голямата фабрика за човешка глупост, наречена социализъм, малоумието на пропагандата съвсем не беше случаен акт. Целта беше ясна – ако виждаме непрекъснато тези послания няма никаква нужда да се опитваме да им повярваме. Ние просто ги знаем наизуст.
Сега е различно. Старите лозунги трупат прах в мазетата, а компаниите създават нови. Без да робуват на единна политическа доктрина, за щастие. Тук е момента да отбележа основната разлика между корпоративните послания и рекламните слогани. Вторите се създават, за да продават бранд, продукт или услуга на масовата аудитория. Тяхната цел е да бъдат кратки, запленяващи, интригуващи, отличителни. Корпоративните послания, обаче, са по-скоро важен атрибут, чрез който всяка компания създава своя образ в съзнанието на най-важните хора за всеки бизнес. Всеки служител - от този в кабинката на охраната, през обикновения труженик на поточната линия, до шефа на някой отдел, както и всеки партньор или подизпълнител извън компанията трябва да я възприемат по еднакъв начин. За целта в наши дни всяка фирма трябва да има три ценни корпоративни атрибута – мисия, цели, ценности. Всяка категория следва да бъде описана надлежно и ясно на всички необходими места – сайт, вътрешни работни пространства, корпоративни материали и т.н. Звучи някак си ясно. Но дали е така?
Ако се върна в началото на моите редове - в какво ли е преминал крещящият патос на соца? Нека видим.
„Вярваме, че в основата на успешния бизнес стои развитието чрез синергия на дейностите и интегритет на служителите.“ – това е едно от посланията във вътрешната комуникация на голяма родна компания от хранително-вкусовата промишленост. Тази костюмирана фраза ме навежда на мисълта, че според собствениците на компанията хората, които правят кренвирши, знаят задължително поне по два чужди езика. Би било хубаво да е така, но едва ли.
В още по-сложна схема е влязла една от водещите компании в бизнеса с горива у нас. На секцията „МИСИЯ“ в сайта им може да откриете цяло копие от заповед, подписана лично от генералния директор на компанията. Ако сте служител на тази фирма и случайно се опитате да прочетете това факсимиле ще откриете поне сто причини да не искате да отивате на работа утре.
Лоши примери има още много, но по-важно е да погледнем добрите. Най-лесно е да се обърнем към големите световни компании, с богат опит в създаването на корпоративни послания. NIKE e марката с един от най-култовите слогани. Дори няма смисъл да ви го цитирам - вече се сетихте за него. Как обаче тази компания представя себе си в корпоративен стил? Ами по същия простичък и логичен начин. Тяхната мисия звучи така: „Да бъдем източник на вдъхновение и иновация за всеки атлет по света.“ И при думата атлет със звездичка има уточнение – „Ако имаш тяло, значи си атлет.“ Има ли смисъл да ви обяснявам колко вдъхновяваща е тази корпоративна позиция за всеки един, обвързан с марката? И сигурно не е трудно да си представите как продавач-консултантът в магазин на NIKE успява да набутва спортни обувки не само в ръцете на тичащия за здраве, но и на всяка пълничка домакиня или слаботелесен тинейджър. Тоест да продава повече. А това го иска всеки бизнес, нали?
В дългогодишната си практика съм срещал всякакви компании и съответно всякакви лидери на компании. Но изключително рядко съм попадал на такива, които осъзнават необходимостта от правилно извеждане на корпоративните си послания. За повечето  това е просто една досадна формалност, част от някаква задължителна формулировка. Някои даже толкова подценяват тези атрибути, че се обръщат към търсачката в нета и просто копират най-прекрасно изглеждащите готови фрази. Аз не цитирам често, но специално за тези от вас, които обичат това – ето ви един подходящ по темата цитат:
„За да създадеш репутация са нужни 20 години. За да я съсипеш – 5 минути.“ Казал го е Уорън Бъфет. А кой е той - мисля няма нужда да обяснявам на страниците на точно това списание…
Сигурен съм, че вече сте се замислили за смисъла на корпоративните послания на собствената ви фирма или на компанията, в която работите. Това е добро начало. Ако искате да промените нещо в тях – на финала имате един безплатен съвет от мен. Успехът в създаването на корпоративен стил от страна на NIKE се крие в едно просто правило, което можем да се опитаме да прилагаме всички. Когато създаваме своите мисия, цели, ценности, трябва да мислим не за това какъв е произходът на компанията ни, за това какво стои зад логото ни или пък какви са бизнес амбициите ни. По-скоро трябва да се опитаме да дефинираме по достатъчно ясен и вдъхновяващ начин какво правим за останалите – нашите клиенти, служители или партньори. Защото именно те са огледалото, в което всяка компания трябва да вижда себе си.
Такава, каквато й се иска да бъде. 





.

Коментари

Толкова много може да се научим от подобни на пръв поглед нелепи лозунги.

Популярни публикации