П
реди 71
години, на този ден, се е появила мама. Била е дете от журнал. С руси пружинки
на главата, пъргави очички и нахално носле. „Госпожо Дишлиева, какво сготвихте
за обяд?“ – тормозела съседите от прозореца. И се страхувала от смъртта.
„Мамо, наистина ли всички ще отидем на небето?“ питала с ококорени сълзи. А
майка й, моята баба, я погалвала по пружинките и не й казвала цялата истината, както правят всички майки.
Аз вече знам
цялата истина. Човек трябва да се старае да живее почтено, за да отиде на
небето. Дано успявам с това, защото мотивацията ми да отида там някой ден е голяма.
Там е мама.
.
Коментари