Чух я от върбата, срещу прозореца. Беше се скрила сред бухналите крехки листенца и пееше без излишен патос, някак на себе си. И на мен. После отлетя, а аз потърсих дъха си и разбрах истината. Птичката не пееше. Пролетта бълбукаше в човката й.
Една птичка пролет прави. Ако отвориш правилния прозорец.
Коментари