Расизмът е равенство на омразите.

Катуница не е интересно място.
Катуница е обикновено място на обрулени хълмове от човешки съдби.
От едната страна са недоволните от живота българи - насилени от промени, ощавени от управници. От другата страна са цинично господстващи цигани – потънали в истинско злато от фалшив алкохол. Българите завиждат на циганите, защото те не се плашат от официалната власт. Циганите завиждат на българите, защото те са официалната власт. Така живеят от години. Върху тлееща жар от завист.
Тези дни в Катуница стана страшно. Нагло, показно убийство, предизвика настръхнали тълпи, подпален цигански палат, малоумно присъстващи полицаи и нелепи журналисти. Лешоядните политици не закъсняха - закрещяха от рупори и поведоха разтуптяните тълпи.
Едните, срещу другите. Другите, срещу едните.
Нека погледнем нещата в очите. Расизмът отдавна не е еднопосочна омраза.
И за двете страни е удобно да са различни.
А нещата са прости. Ако наричаме този, който прегази момчето в Катуница цигански убиец, ние му даваме основание да се чувства по-малко виновен, защото е различен.
А той не е. Той е просто един обикновен убиец.

Нека се гневим. Нека не търпим. Нека търсим правдата.
Но като едно цяло.
Защото България не е просто държава. България е жарава.
И тежко на този, който не знае как да ходи по нея.






.