Потребителска депресия /сп.Мениджър/юни

Той е малък. Толкова малък, че статистиката го разглежда просто като петънце в голяма цветна пита. Въпреки това е важен. От неговото решение зависи икономиката на цяла държава, континент и дори планета. Той е Потребителя. И напоследък хич го няма.

„Криза е”. Това замести „амин” в молитвите на бизнеса в последните години. Толкова се изтърка от употреба, че отдавна изгуби смисъл. Но не и сила. Всъщност вълната на кризата се надигна достатъчно далече от нас и ни заля значително по-късно. В началото бяхме свидетели. Гледахме как се срутват банки по телевизията, четяхме за фалити на компании, зяпахме как пищят нещастници, загубили всичко. Постепенно заговорихме за това, все едно е наша реалност. Оплакахме се от недоимък преди той да се е случил, казахме „ох” преди да ни е заболяло. Потреблението започна стремглаво да пада, още преди да е започнало покачването на цените, преди да е намалял износа, преди да са стартирали фалитите и съкращенията.
Причината е простичка. Потребителят има бързи рефлекси. Той реагира мигновено и променя своите нагласи и съответно настроения. Следвайки принципите на физиката - колкото по-силно е външното въздействие върху потребителя, толкова по-силна ще е реакцията му.
Добре сега. Дайте да видим родния потребител, това малко петънце от цветната ни пита. Току що се е събудил, седи на дивана и пие кафето си пред телевизора. От там говори управник, който се кълне, че онези имоти не били негови, а на тъщата. Потребителят тихо псува и сменя канала. По другата телевизия дават репортаж от полу-къща, в която снощи ромско пеленаче е умряло по особено жесток начин. Потребителят преглъща и сменя отново програмата, за да види последните новини около земетресението в Япония, тоест редовната рубрика за нивото на радиацията в милиметри. Очаквало се покачване. Прогнозата за времето пък не поема отговорност. Вчера е било зима, но утре лятото свършва, защото няма да има пролет. Менюто за деня продължава с информация за дежурните катастрофи с непълнолетни трупове. За десерт в рекламния блок потребителят вижда къде да отиде, за да го залеят с хепатит и разбира, че детето му може би е болно от болест, открита малко след ваксината срещу нея. Човекът с желание изключва телевизора, но това не променя нищо. Горчилката продължава да се изсипва отгоре му. Вече сме му обяснили, че храната, която си купува, е натюрморт. Боядисани портокали, сирене без мляко, замразено вносно месо от 70те години на миналия век. Всичко това не само че не е вкусно и води до рак, но е и все по-скъпо. И това заради цените на горивата, които пък от своя страна продължават да се вдигат заради кризите в Либия, Сирия, Ирак, Иран, Афганистан, Северна Корея, където между другото положението става все по-страшно. Потребителят отчаяно се опитва да потърси познато спасение в родния спорт. Няма смисъл. Националният отбор по футбол играе хилаво ръгби, а Бербатов е твърда резерва в Манчестър. На финала нищо няма значение - принципно всичко щяло да приключи в края на 2012 година, защото нещо не ги кефим маите.
След всичко това на родния потребител не му остава нищо друго освен да прибере ушите, да спусне ъгълчетата на очите или казано с една дума – да посърне.
Да, родният потребител е в депресия. Според специалистите това състояние представлява кисел компот от тъга, безпокойство, пустота и безнадеждност. Човек рязко губи интерес към неща, които обикновено обича да прави. Като прибавим към тази диагноза склонната към намаляване покупателна способност на българския потребител, плюс страничния ефект на световната криза и имаме съвсем ясна клинична картина. Потребителят се затваря във все по-мрачната си обвивка и вместо да излиза от това тежко състояние, влиза още по-навътре в него. Ако се върнем и го погледнем отново – той стои все повече време там, на онзи диван. Телевизорът е основен източник на удоволствия, въпреки че продължава да го тъпче с депресия. Човекът рязко променя своите потребителски навици. Осъзнато занижава своите критерии за търсено качество, склонен е да се отрече от собствения си вкус, което допълнително го потиска. Намалява честотата на покупка, особено на стоки и услуги, които поставя в графата „излишни”. Там, освен дежурните за българина дрехи, обувки и аксесоари, се напъхват и продуктите за поддържане на външния вид и здравето, туристическите услуги, застрахователните услуги. Потребителят потъва в депресията, с което все по-успешно дави едва плуващия бизнес.
Всъщност тук идва страшното. Оказва се, че тази депресия на индивида е заразна - действа на глобално ниво, върху целия бизнес. Апатия, бездействие, примирение, липса на инициативност, чувство на обреченост – това бавно обхваща цели отрасли. „Важно е да не сме вътре” става основен икономически принцип. „Наведена главица сабя не я сече” е основният принцип на робството. Открийте разликите.
Няма да ви изненадам. Кризата в България ще отмине точно както е дошла до тук – бавно. И това няма да излекува веднага потребителската депресия. Има сериозна опасност онзи човек на дивана да остане безчувствен към нашите изкушения доста дълго време.
И сега какво? Не знам за вас, но аз съм привърженик на действието. Посягам към някои от доказаните способи за третиране на депресията. Например промяната. Противно на очакванията, в такава сложна икономическа ситуация промяната не винаги носи толкова голям риск. Напротив – ако точно сега променим поведението на нашата компания или продукта ни потребителят може да ни забележи, въпреки вцепенението си. Което пък е доказателство, че дори и в това състояние му действа изненадата. Важно е да го сюрпризираме приятно в момента. Сещате ли се за потребителски промоции от типа „купи едно, получи две”? Чудесно. Сега ги забравете. Имаме си работа с потребител, който няма особено желание да харчи. Трябва да се понапънем повечко, за да го изненадаме. Ако не успеем с това, трябва да измислим друг начин да го усмихнем. Настроението е важно за потреблението. Давам ви бърз пример – преди време в един мол организирахме седмица открити уроци по горещи латино-танци послучай Св.Валентин. Веселбата беше на първия етаж, но продажбите на сладолед на последния етаж стигнаха нивата от горещите месеци, въпреки че беше доста студен февруари. Позитивизъм. Това е хапчето, от което се нуждае българския потребител в наши дни. Кой да му го даде? Политиците имат нужда от неговото недоволство, за да се сменят в управлението - потребителят в депресия е удобен електорален добитък. На медиите пък им трябва неговото тайно влечение към апокалиптични зрелища - те лесно принасят потребителя в жертва на рейтинга си.
Време е да признаем нещо. Бизнесът също е некоректен с потребителя и подценява неговата роля в икономиката. Разглежда го бездушно, в тълпата на цветната пита. Времената на надменност, обаче, приключиха. Българският бизнес трябва да помогне на потребителя да излезе от депресията. И това няма да стане ако се пльосне до него на дивана.






.