РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ/сп.Мениджър/март

РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ
1ва част


Всяка професионална общност има своя типичен жаргон на общуване. Колкото по-затворено е това общество, толкова по-странен е езика му.
Ако ви се наложи да общувате с рекламист, например, е добре да знаете някои от основните му фразеологични особености. Иначе рискувате да го гледате с неразбиране и недоверие, а обикновено той тълкува това като проява на агресия. Чувствително създание е.

И така, ето един малък превод на някои от най-използваните фрази в рекламисткия жаргон, без претенции за изчерпателност:

Клиентът иска боза – не приемайте буквално това. Бихте се изложили страхотно ако попитате - „и каква му сервирахте - резлива или сладка?” Истината е, че клиентът е принудил агенцията да се откаже от гениалните си идеи и да приложи нещо по-сигурно, тоест скучно.

Да напипаш инсайта – не търсете нищо хирургично в тази фраза. Обикновено означава да потърсиш необходимата нагласа в съзнанието на някой потребител, без да отваряш черепа му.

Брифнахме се в офиса – не става дума за офисна разкрепостеност. Бриф е синтезираната информация, която клиентът дава на агенцията. Екипът за работа с клиенти пък превръща клиентския бриф в творчески такъв (тоест го смила, за да го погълне по-лесно творческият екип).

Бяхме на як пич – знам, че звучи вълнуващо от устата на млада рекламистка, но е добре да разкарате замечтания си поглед. „Pitch” означава конкурс за избор на рекламна агенция – три или повече агенции се опитват да впечатлят един клиент. Честно казано няма да ви се разсърдя ако все още ви прилича на групов секс.

Какво ти е юеспито? – замислете се преди да отговорите „малко, черно, с един гигабайт памет”. Явно бъркате USB и USP. Второто е всъщност абревиатурата на „уникално предложение за продажба” и е важна част от творческия бриф.

Сейф идея – това е връвчицата за отваряне на резервния парашут. На клиента се представят поне две идеи, една от които е сложена за сигурност. Обикновено това е най-обикновената, първосигнална и невзрачна идея. За съжаление повечето реализирани идеи в рекламата са точно от този тип.

Много ми е архивска – критика към реклама, която не си правил ти. Иначе «Архив» е едно най-престижните рекламистки издания, в което се селектират реклами от различни краища на света.

Копи пейст – също критика към реклама, която не си правил ти. Счита се за директно обвинение в копиране на идея. Най-изявените в тази посока неофициално носят прозвището „Робин Худ” – крадат от богатите и ги дават на бедните.

Цяла нощ съм цъкал – опитвате се да цъкате с език повече от минута и разбирате, че е ужасно. Преди да съжалите рекламиста, който го е споделил, си спомнете, че компютърната мишка всъщност не църка, а цъка.

Фокусници – не бъркат в цилиндри, за да вадят зайци. Всъщност са участници в така омразните за всеки рекламист фокус-групи, с които клиентите тестват адекватността на рекламната си стратегия.

Фестивалка – звучи като изтривалка за фестивал и е горе-долу това. Така се нарича рекламната идея, която очевадно е била създадена само и единствено с цел да бъде наградена на рекламен фестивал. Разпознава се по налудничаво смелата идея и най-вече по странно изглеждащия клиент (например фризьорски салон за хамстери, сдружение на рибарите, гробище за домашни любимци и т.н.)

Гръмна ми адобето – няма нищо терористично в тази фраза. „Adobe” е софтуерна платформа, която ползват дизайнерите в рекламните агенции. Две от основните й функции са да гърми и да струва скъпо.


Както се вижда от горните примери рекламисткият език не е сложен. А и в крайна сметка когато попаднете в компанията на рекламист не е необходимо да се мъчите. Този тип хора са свикнали да си задават сами въпроси, да им отговарят, да си противоречат, да се съгласяват със себе си, дори да се смеят на собствените си шеги. Така че просто се усмихвайте и оставете рекламистът до вас да води разговора. Със себе си.

Очаквайте в следващия брой РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ 2ра част – някои от типичните фрази на клиентите на рекламните агенции.




.