РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ-2/сп.Мениджър/април

РЕКЛАМИСТКИ СУБТИТРИ
2ра част

Всяка професионална общност има своя типичен жаргон на общуване. Колкото по-затворено е това общество, толкова по-странен е езика му.
В предния брой ви запознах с някои от най-използваните неясни фрази на рекламистите. Сега е ред на техните клиенти.
Обикновено това са хората от маркетинг отделите на дадена компания. Това съвсем не е лесна професия. Отгоре имаш висш мениджмънт, който смята, че не си достатъчно хищен с рекламната си агенция. Отляво ти ръмжи настръхнал търговски отдел, който не разбира особено смисъла от съществуването ти. А отдясно, по лешоядски, те наблюдава административен или счетоводен отдел, който всеки момент те очаква да се издъниш.
Както се вижда, жизнените професионални функции на маркетинг хората са доста крехки. Именно затова ако работиш с такива хора е добре да се научиш да ги разбираш правилно. Само така ще удължиш живота на съвместната ви работа.

Ето някои от най-често срещаните фрази от техния жаргон, отново без претенции за изчерпателност.

Дай ми кост – обичайна молба от страна на клиент към агенция. В никакъв случай, ама в никакъв случай не изпълнявайте тази молба преди да сте помислили! Тук става дума за cost-estimate (проекто-бюджет). Така, а сега оставете бавно триона на мястото му...

Ще ви намалим фи-то – спрете със садистичните мисли, изобщо не става дума за цолаж. „Fee” е месечната такса, която заплащат клиентите, за да ползват услугите на рекламните си агенции.

Екзекуцията е добра – няма смърт в тази клиентска фраза. В случая екзекуция означава изпълнението на готовия рекламен клип, например. Като имаме предвид качеството на повечето ни телевизионни реклами - и това си е вид крайна присъда.

Много ми е софистицирано – често използван израз от клиентите, които искат да кажат на агенцията си, че дадена реклама ще остане неразбрана. Според някои маркетингови разбирания потребителят е доста повърхностно същество. Честито.


Липсва хюмън тъч – използва се от клиентите, когато искат да вкарат в рекламата си истински хора - усмихнати от невероятния си живот, красиви и добре облечени, без наднормено тегло, с перфектни прически, изрядни нокти и млечнобели зъби. Благодарение на „хюмън тъч” рекламната реалистичност е новата ни утопия.

Малко ми е ту мъч – този оксиморон обикновено издава дипломатичността на клиентите. Използва се като деликатен заместител на фрази от рода на увереното „каква е тая глупост” и леко крайното „това за нищо не става”. Иначе фразата се тълкува като „ти в ред ли си да ми предлагаш този отврат, затова ли ти плащам бе, идиот?”.

Кол ту екшън – трудна за превод фраза. Използва се от маркетинг специалисти, които наскоро са чели книги за маркетинг.

Идеята не е много релевантна – удобен коментар. Не че клиентът не е разбрал идеята, напротив. Агенцията не е разбрала клиента.
Хиляди не-много-релевантни идеи почиват в мир.


Знам, че сред четящите тези редове има клиенти. Някои сигурно са клиенти и на моята агенция. След като спрете да ми се сърдите се замислете за следното:
Да, отстрани изглеждаме смешно с нашите гръмки умозаключения, пълни с побългарени чуждици. Но има нещо по-важно. Рекламата и маркетингът си взаимодействат както захарта с памука и хелият с балона. Не е толкова важно дали хората разбират как се смесват двете материи.
Важно е да им се нрави крайният продукт.




.